Irfan – музика, която говори на езика на сърцето

Irfan – музика, която говори на езика на сърцето

Отдавна ни сърбяха езиците (добрите) за разговор с IRFAN, а пък сега си намерихме и конкретен повод – концерт на 16 февруари в Терминал 1. Така успяхме и с думи да нахлуем в дебрите на ирфанистичните звуци…

Тони: Как и кога се роди идеята за групата? Какво означава името ви?

Калин Йорданов (Irfan): Здравейте! Всичко започна преди 16 години с непретенциозната идея за един уж експериментален и страничен от тогавашните ни музикални занимания проект, който стартирахме заедно с Ивайло Петров и Кирил Бакърджиев, и към който година по-късно се присъедини Деница Серафимова. С времето обаче това стана приоритетен и основен музикален проект за нас и постепенно се превърнахме в истинска група. Общите ни интереси и любов към етническата и старинната музика, към историята и традициите на древни култури и цивилизации, към философията, метафизиката и изкуствата някак естествено оформиха посоката и характера на музиката ни. Името IRFAN заимствахме от една поетична книга за суфизма, която четях по това време, а значението на този духовен термин е „гнозис”, „тайно познание” или „откровение”.

Как определятe стила си с две думи? Къде намирате допирните точни между различните фолклорни музикални традиции, които комбинирате?

Трудна задача е това да се определи с две думи. С цялата условност на подобни определяния и етикети, каквито принципно не харесваме, музиката на IRFAN може да се определи като електро-акустичен уърлд фюжън. Претенциозна комбинация от чуждици, зад която стои една оригинална авторска музика с еклектичен и мистичен характер, черпеща вдъхновение от различни световни музикални традиции и жанрове – от фолклора, духовната и старинната музика до ъндърграунд теченията в музиката на XX и XXI век. Колкото до допирната и пресечна точка, всъщност това сме самите ние. Като артисти ние пречупваме всички тези разностранни влияния и вдъхновения през призмата на собствения си опит, чувствителност и светоусещане. Резултатът е музика, която говори на езика на сърцето.

А какво мислите за другата, комерсиалната музика в България? Вие се отличавате от нея, но бихте ли направили песен с някои комерсиален музикант?

В България през последните години се прави все по-качествена музика, при това на световно ниво. Наблюденията ми са преди всичко извън сферата на комерсиалната музика, но струва ми се, че това може да се каже и за определени представители на комерсиалните жанрове. В последно време например Rachel Row ми прави особено добро впечатление като един млад, талантлив и определено обещаващ поп артист. Ние досега не сме работили с музиканти от комерсиалната сцена, защото посоката, търсенията и самата ни изразност са твърде различни. Но не изключвам категорично такава възможност просто, защото вярвам в максимата „Никога не казвай никога”.  Принципно сме отворени към колаборации, но винаги сме много внимателни към избора на гост музикантите, с които понякога работим. Спецификата на нашата стилистика и естетика, както и характерът на посланията на музиката ни в голяма степен предопределят избора ни за подобни сътрудничества. Ако преценим, че такива изобщо са ни необходими, разбира се.

Разкажете за някое от силните ви международни участия – къде беше, какво се случи и как се почувствахте?

Вече повече от 10 години концертираме из Европа. Свирили сме на най-различни фестивали: за етно, фолклорна, сакрална, средновековна, готик и дарк музика, както и на най-различни сцени – от ъндърграунд клубове, големи концертни зали и театри, малки и големи сцени на открито (в паркове и гори, на поляни, на остров в езеро, край планински язовири и на брега на морето), през стари замъци, готически катедрали и църкви, до самолетни халета в изоставени летища и амфитеатри, изградени от автомобилни гуми. Едни от най-силните ни концерти са били на култови фестивали като Castlefest в Холандия, Wave-Gotik-Treffen и Festival Mediaval в Германия, където сме свирили многократно през годините. Лично за мен един от най-добрите ни концерти беше във Вервие в Белгия преди две години, в момент, когато в страната имаше заплахи от атентати и беше обявена висока степен на опасност от терористични актове като посещаването на обществени сбирки и мероприятия, и още повече на концерти, не се препоръчваха, заради ужасната трагедия в концертната зала Батакланв Париж, която се случи буквално броени дни преди това. Всички бяхме притеснени и напрегнати. Залата се намираше в зона, след която започваше мюсюлманския квартал на града, който се слави като бастион на салафизма в страната. На входа за събитието имаше жандармерия и тежко въоръжена охрана. Въпреки това вечерта залата се напълни. Имаше и хора, които бяха дошли от други белгийски градове и дори такива дошли специално от Холандия, Германия, Франция и дори от Америка, за да ни слушат. Енергията и емоциите в залата бяха невероятно силни. Получи се един от най-магичните ни концерти.

Всъщност като се замисля доста интересни концерти сме имали през годините. Незабравим като атмосфера и акустика например беше концертът ни в красивата катедрала на Утрехт в Холандия. Много вълнуващи бяха концертът ни в едно самолетно хале пред огромно множество от хора в черни дрехи на големия немски готик фест M’era Luna, концертът ни в романтичния замък на Лейрия на португалския готик фест Entremuralhas, както и миналогодишният ни концерт насред ухаещата на див пелин степ под звездното небе на Бурятия на етно фестивала Voice of Nomads, дълбоко в азиатската част на Русия. Много силно и вълнуващо преживяване бе и ексклузивният ни съвместен концерт с холандската група Omnia на Festival Mediaval в Германия миналото лято, когато на сцената се бяхме събрали десет музиканти от двете банди и изнесохме близо двучасов сет пред многохилядна екзалтирана публика, която скачаше, танцуваше и пееше наизуст парчетата заедно с нас. Подготовката за самия концерт бе не по-малко вълнуващо преживяване, защото прекарахме няколко незабравими дни с нашите дългогодишни приятели от Omnia (в чийто последен албум „Prayer” участваме като гост-музиканти) в едно имение от XVII век, скрито сред вековни гори, което беше изцяло само на наше разположение. Там няколко дни репетирахме заедно и се забавлявахме страхотно. Паметни общи концерти сме имали и с редица други приятелски банди като шведската Arcana, датската Valravn, немската Corvus Corax, холандската Cesair, унгарската The Moon and the Nightspirit (с които тази пролет ще направим малко съвместно балканско турне) и белгийската Rastaban. Все страхотни музиканти.

След няма и 2 години групата ще навърши „пълнолетие“, как бихте описали пътя си до тук? Отговаря ли на това, което очаквахте в началото? Имало ли е момент, в който нещата не са се получавали и сте искали да се откажете?

За всички тези години заедно минахме през хубави и тежки периоди, през редица предизвикателства, през много падения и възходи, през трудни раздели и вълнуващи срещи, през много вдъхновения и стремежи, през много световни сцени, концерти, пътешествия, приключения и силни преживявания, през много очаквания, пропуснати възможности, важни уроци и сбъднати мечти… Трудностите никога не са ни отказвали, дори напротив – мотивирали са ни още повече. Приемали сме предизвикателствата по мъжки, стискали сме зъби и сме продължавали напред, дори и когато ни се налагало да започваме отново всичко отначало. В този смисъл историята на групата много напомня на мита за Сизиф, но пък всичко това във времето ни направи един зрял, сплотен и ефективен екип, чийто състав в момента е: Ивайло Петров, Калин Йорданов, Петър Тодоров и Ясен Лазаров. В последните две години работим и с изключителната фолклорна певица Дарина Златкова.

До каква степен музиката ви ви откъсва от реалността, можете ли да наречете правенето и изпълнението й медитация?

Музиката е може би едно от най-абстрактните изкуства, тя има способността внезапно да предизвиква богата палитра от емоционални и психически реакции и състояния, да променя настроението, да създава мощни усещания и внушения, да докосва в дълбочина, да предизвиква въображението, да сътворява невидими образи, ефири и отделни реалности, да изгражда мостове между световете, да огъва времето и пространството, да отваря портали към други измерения. Музиката изгражда и възпитава друг вид сетивност и съзерцателност като понякога самият творчески или изпълнителски акт могат наистина да бъдат своеобразна медитация или пък екстатично преживяване, така както и обратно – слушането на музика също може да доведе до такива дълбоки състояния.

Разкажете над какъв проект работите в момента, какви цели си поставяте за 2017-та?

Все още няма да издаваме над какъв проект работим в момента. Мога да кажа единствено, че сме се захванали с поредното голямо и вълнуващо предизвикателство. Ако всичко върви по план, 2017-та може да се окаже една много специална година за нас. Но всяко нещо с времето си. Важна крачка сега пред нас е предстоящия ни първи концерт за годината – на 16-ти февруари в клуб Terminal 1 в София, където ще представим нова и стара музика в компанията на специални гост-музиканти. Така че – заповядайте – пътешествието продължава!